Homepage featured

ПРСР 2021-2027

(ПРСР 2021-2027): Стратегия за Устойчиво Бъдеще

Програмата е ключов инструмент на Европейския съюз за подпомагане на селските общности и икономиката в селските райони на България. Селските райони са определени като втория стълб на Общата селскостопанска политика на ЕС . Чрез тази програма се предоставя финансиране за иновации, устойчиво земеделие и социално-икономическо развитие, като крайната цел е повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на селскостопанските и преработвателните сектори.

Програмата обхваща широк спектър от приоритети, сред които са:
1. Повишаване на конкурентоспособността на земеделския сектор – чрез модернизиране на земеделските стопанства, внедряване на нови технологии и подобряване на достъпа до пазари.
2. Екологичност и устойчиво управление на ресурсите – ПРСР подкрепя устойчивото използване на природните ресурси, опазването на биоразнообразието и адаптацията към климатичните промени.
3. Социално-икономическо развитие на селските райони – програма насърчава социалните иновации и подобряване на инфраструктурата в селските региони, което цели задържане на населението и подобряване на качеството на живот.
4. Подкрепа на младите фермери и иновациите – стимулиране на младите предприемачи да развиват земеделска дейност чрез предоставяне на финансови субсидии и консултантска помощ.

Нови акценти в ПРСР 2021-2027
В новата програма за периода 2021-2027 са включени редица нововъведения, целящи по-голяма гъвкавост и ефективност на мерките:

  • Цифровизация в земеделието: Създаване на възможности за внедряване на цифрови технологии като прецизно земеделие, автоматизация и умни системи за управление на фермерски дейности. Тези технологии повишават ефективността и намаляват екологичния отпечатък.
  • Фокус върху кръговата икономика: Подкрепа за проекти, насочени към устойчиво управление на отпадъците, повторна употреба на ресурсите и преход към нисковъглеродна икономика.
  • По-активно участие на местните общности: LEADER инициативите, които дават възможност на местни групи да разработват и изпълняват стратегии за развитие на собствените си региони, ще получат значителна подкрепа и по-голямо финансиране.
  • Подпомагане на трансфера на знания и иновации в селското и горското стопанство, както и в селските райони;
  • Повишаване на жизнеспособността и конкурентоспособността на различните видове селскостопанска дейност, с акцент върху внедряването на иновативни технологии и устойчиво управление на горите;
  • Насърчаване на организацията на хранителната верига, осигуряване на хуманно отношение към животните и управление на рисковете в селското стопанство;
  • Опазване, възстановяване и укрепване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство;
  • Насърчаване на социалното приобщаване, борба с бедността и стимулиране на икономическото развитие в селските райони.

Финансиране и възможности
Програмата за развитие на селските райони се финансира от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). През периода 2021—2027 г. по ПРСР финансирането ще е 26,9 милиарда евро от бюджета на ЕЗФРСР и допълнителни 8,1 милиарда евро от инструмента на ЕС за възстановяване Next Generation EU.

Субсидиите се отпускат чрез различни мерки и схеми, като:
– Подпомагане на земеделските стопани за модернизиране на стопанствата си,
– Финансиране на проекти за възстановяване и опазване на екосистемите,
– Подкрепа на малки и средни предприятия в аграрния сектор.

Особено внимание се отделя на мерки, насочени към младите фермери и нови участници в сектора, които имат нужда от стартова подкрепа. В допълнение, програмата предлага специални инструменти за подпомагане на жени предприемачи в селскостопанския сектор. (Интересна инициатива в тази връзка: БТА :: Жените предприемачи от Тараклия учиха как да станат по-конкурентоспособни (bta.bg))

Социално въздействие
Една от главните цели на ПРСР е да насърчи социалното включване и да подобри качеството на живот в селските райони. Чрез програми за инфраструктурно развитие – подобряване на пътищата, достъпа до здравеопазване и образование – програмата ще създаде условия за устойчиво развитие на селските общности. Въвеждането на иновации и технологии в селскостопанския сектор също ще допринесе за създаване на нови работни места и привличане на младите хора към селскостопанската дейност.

Програма за развитие на селските райони 2021-2027 е жизненоважен механизъм за подкрепа на селските региони и за развитие на устойчивото земеделие в България. Чрез внимателно планирани и стратегически насочени мерки, тя има потенциала да подобри живота на милиони хора, да защити околната среда и да насърчи икономическата устойчивост в селските райони.

С ефективно управление и прозрачно разпределение на ресурсите, ПРСР може да изиграе ключова роля в създаването на по-добро и по-устойчиво бъдеще за всички.

Допълнителна информация:

По държави – Европейска комисия (europa.eu)

Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. ● Министерство на икономиката и индустрията (government.bg)

Развитие на селските райони – Европейска комисия (europa.eu)


ПМДРА 2021-2027 г.

Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА) за периода 2021-2027 г. е ключова инициатива на Европейския съюз (ЕС), насочена към подпомагане на устойчивото управление на риболовните ресурси, развитието на аквакултурите и опазването на морската околна среда. Тази програма е част от общата политика на ЕС за рибарството и отразява ангажимента на Съюза за справяне с предизвикателствата в морските и крайбрежните региони на Европа.

Основни цели на програмата:

ПМДРА има няколко основни цели, които са насочени към подобряване на устойчивостта и конкурентоспособността на сектора на рибарството и аквакултурите, както и към създаването на нови възможности за развитие на синята икономика. Сред основните цели спадат:

1. Подкрепа за устойчивото рибарство – Целта е да се гарантира, че рибарството в ЕС се извършва по начин, който е съвместим с устойчивото управление на рибните ресурси. Това включва мерки за намаляване на прекомерния риболов и опазване на биологичното разнообразие.

2. Насърчаване на аквакултурите – Програмата цели да стимулира растежа на устойчивите аквакултури в ЕС, като предоставя финансова подкрепа за модернизация, иновации и използване на нови технологии в производството на риба и морски продукти.

3. Опазване на морската околна среда – ПМДРА поставя акцент върху опазването на морските екосистеми, като финансира проекти, насочени към възстановяване на морската флора и фауна, намаляване на замърсяването на моретата и справяне с последствията от изменението на климата върху морските ресурси.

4. Подкрепа за синята икономика – Тази цел включва насърчаването на иновации в морските индустрии и развитието на нови сектори, като морски възобновяеми енергийни източници, туризъм и биотехнологии, които също трябва да отговарят на принципите на устойчивост.

5. Подобряване на социалната и икономическата устойчивост на крайбрежните общности – Програмата се стреми да подкрепи рибарските и крайбрежните общности, които често се сблъскват с икономически и социални предизвикателства. Чрез ПМДРА се финансират проекти за подобряване на качеството на живот, образование, преквалификация и създаване на работни места в крайбрежните региони. Програмата е насочена към всички ангажирани в сектор „Рибарство“: рибари, собственици на кораби, аквакултурни производители, предприятия за преработка, както и общности, ангажирани с риболов и аквакултури.

През периода 2021-2027 г. за България е важно насърчаването на икономическия растеж и приобщаването на местните общности в социален аспект, както и развитието на крайбрежните и вътрешните рибарски райони. От девет броя местни инициативни групи се планира те да бъдат увеличени на петнадесет. Прилагането на допълнителни стратегии ще доведе до подобряване на жизнения стандарт на населението в засегнатите райони чрез стабилизиране и увеличаване на доходите.

 

Финансиране и приоритети

Общият бюджет на ПМДРА за периода 2021-2027 г. възлиза на 6,108 милиарда евро, като тези средства се разпределят между държавите-членки на ЕС въз основа на техните специфични нужди и предизвикателства. В България програмата се изпълнява чрез съвместно финансиране от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) и национални източници.

Приоритетите на програмата за България включват:

– Подобряване на конкурентоспособността на българските рибари и аквакултурни производители чрез инвестиции в модернизация и иновации.

– Опазване и възстановяване на рибните запаси в Черно море, както и засилване на контрола върху незаконния риболов.

– Подкрепа за развитието на малки и средни предприятия в крайбрежните региони, които са свързани с рибарството и морските индустрии.

– Развитие на морския туризъм, с фокус върху екологичните и културните аспекти.

Предизвикателства и бъдещи перспективи

Едно от основните предизвикателства пред Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури е осигуряването на баланс между икономическите интереси и опазването на околната среда. Рибарството е от критично значение за много крайбрежни общности в ЕС, но прекомерният риболов и замърсяването на моретата застрашават дългосрочната устойчивост на този сектор. В допълнение, климатичните промени, включително покачването на температурата на водите и промяната в миграционните модели на рибите, представляват сериозна заплаха за морската екосистема.

Иновациите, инвестициите в зелени технологии и международното сътрудничество ще играят ключова роля за справянето с тези предизвикателства. Програмата също така насърчава рибарите и аквакултурните производители да адаптират своите практики към по-устойчиви модели, използвайки иновативни технологии и енергийно ефективни решения.

Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури за 2021-2027 г. е важен инструмент за подпомагане на устойчивото развитие на морските ресурси и свързаните с тях индустрии в Европа. Чрез фокуса върху иновации, устойчивост и социално-икономическа подкрепа за крайбрежните общности, програмата играе ключова роля за осигуряване на бъдещето на европейското рибарство и аквакултури, като същевременно допринася за опазването на морската среда и развитието на синята икономика.

Допълнителна информация:

Информация МЗХ

European Maritime, Fisheries and Aquaculture Fund – European Commission (europa.eu)

European Maritime, Fisheries and Aquaculture Fund approved | The European Maritime Spatial Planning Platform (europa.eu)

 


NextGenerationEU 2021-2027

NextGenerationEU е временен инструмент, създаден в отговор на икономическата криза, породена от COVID-пандемията. Счита се за „Най-големия пакет от стимули досега“.
Целта му е да подпомогне възстановяването на икономиките на държавите членки, като предостави средства за структурни реформи и инвестиции в екологичен и цифров преход. Основният фонд в рамките на този инструмент е:

  • Механизъм за възстановяване и устойчивост

    – с бюджет от 723,8 милиарда евро, той предоставя заеми и безвъзмездни средства на държавите членки за подпомагане на реформите и инвестициите.

Три стълба са водещи за „Следващо поколение:

  • Подкрепа на държавите-членки за тяхното възстановяване

  • Стимулиране на икономиката и частните инвестиции

  • Извличане на поуки от кризата.

За да получат подкрепа, отделните държави членки следва да съставят свой Национален план за възстановяване и устойчивост, където да бъдат формулирани програмите за инвестиции и реформи. Посредством Инструмента и благодарение на дългосрочния бюджет на ЕС се подкрепят следните области:

  • В рамките на „Хоризонт Европа“: научни изследвания и иновации;

  • Благодарение на Фонда за справедлив преход и програма „Цифрова Европа“:

    справедливи климатичен и цифров преход;

  • Благодарение на Механизма за възстановяване и устойчивост, rescEU и нова здравна програма EU4Health:

    подготвеност, възстановяване и устойчивост.

Други важни аспекти, които са взети предвид са:

  • Специално внимание към традиционните политики, които да бъдат модернизирани, като политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, с цел максимално увеличаване на техния принос към приоритетите на Съюза;

  • Борбата с изменението на климата (за която са предвидени 30 % от средствата на ЕС);

  • Опазването на биологичното разнообразие и укрепването на равенството между половете.

Важни връзки:

Начало (nextgeneration.bg)

NextGenerationEU – European Union (europa.eu)


Програма „Хоризонт Европа“ 2021-2027

В началото на февруари в Лисабон ротационният председател на ЕС – Португалия, обяви официалния старт на рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (2021-2027 г.) с бюджет от 95.5 млрд. евро. Счита се, че това е най-амбициозната и най-мащабна в света транснационална програма за научни изследвания и иновации в полза на обществото.

Хоризонт Европа е следващата Европейска рамкова програма за финансиране, последвана от предшественика си Хоризонт 2020. Тя ще продължи седем години от 2021 до 2027 г., а общият бюджет, определен за програмата, е 95,5 милиарда евро.

Програмата:

  • се занимава с изменението на климата, помага за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие и засилва конкурентоспособността и растежа на ЕС;
  • улеснява сътрудничеството и засилва въздействието на научните изследвания и иновациите при разработването, подкрепата и прилагането на политиките на ЕС, като същевременно се справя с глобалните предизвикателства. Той подкрепя създаването и по -доброто разпространение на отлични знания и технологии;
  • създава работни места, ангажира изцяло групата от таланти на ЕС, стимулира икономическия растеж, насърчава индустриалната конкурентоспособност и оптимизира инвестиционното въздействие в рамките на укрепеното Европейско изследователско пространство.

Юридически лица от ЕС и асоциирани държави могат да участват.

Хоризонт Европа 2021-2027 е разделена на 3 стълба: 

Стълб 1: Високи постижения в научната област, включващ направленията Европейски научноизследователски съвет, действия „Мария Склодовска-Кюри“ и научноизследователски инфраструктури.

Стълб 2: Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на промишлеността в Европа, организиран по нов иновативен начин чрез 6 клъстера:
• Здравеопазване;
• Култура, творчество и приобщаващо общество;
• Гражданска сигурност за обществото;
• Дигитализация, промишленост и космическо пространство;
• Климат, енергия и мобилност;
• Храни, биоикономика, природни ресурси, земеделие и околна среда.

Стълб 3: Иновативна Европа, насочен към стимулиране на пробиви, които създават нови пазари, и на екосистеми, които са благоприятни за иновациите и включващ:
• Европейски съвет по иновации;
• Европейски иновационни екосистеми;
• Европейски институт за иновации и технологии.

Програмата се състои от 12 тематични области + общи насоки по програмата и анекси. Текущо по тях са публикувани официални програмни документи за периода 2021-2022 г.:

  1. Обща насока на програмата за 2021-2022
  2. Действия „Мария Склодовска-Кюри“ 2021-2022
  3. Научни инфраструктури 2021-2022
  4. Здравеопазване 2021-2022

Очакват се 16 покани за изследвания, планирани през 2021-2022 г. по шест теми: превенция на болестите; връзките между околната среда и здравето; цифрови инструменти за здраве; справяне с различни заболявания; укрепване на здравните системи; както и подпомагане на европейските индустрии, свързани със здравето. През 2021 г. се планира по една покана за всяка от тези шест теми.

5. Култура, творчество и приобщаващо общество 2021-2022

Новият клъстер в подкрепа на научните изследвания и иновациите в творческите индустрии ще финансира три направления на научни изследвания през следващите две години: демокрация и управление; Европейско културно наследство и културни и творчески индустрии; както и социални и икономически трансформации.

6. Гражданска сигурност за обществото 2021-2022

Очаква се по този клъстер да има покани за изследвания за: по-добра защита от престъпност и тероризъм; ефективно управление на външните граници; защита на инфраструктурата; киберзащита; устойчивост на бедствия; както и за увеличаване на въздействието на научноизследователската и развойна дейност в областта на сигурността.

7. Дигитален, промишлен и космически клъстер 2021-2022

По този клъстер се планират петнадесет големи изследователски покани, целящи да осигурят зелени и цифрови преходи и да развият стратегическата автономия на Европа. Европейската комисия има шест цели за този клъстер: лидерство в неутрални по отношение на климата индустриални вериги за стойност; увеличена автономност в ключови вериги за създаване на стойност; цифров суверенитет; сигурна и гъвкава икономика на данни; глобални космически инфраструктури; както и създаване на технология, насочена към човека.

8. Климат, енергия и мобилност 2021-2022

Дейностите в този клъстер ще подпомагат прилагането на Парижкото споразумение и целите на ООН за устойчиво развитие. Очаква се зелената програма да бъде подкрепена чрез покани в шест области: климатични науки и отговори на изменението на климата; междусекторни решения за зеления преход; устойчиви, сигурни и конкурентни енергийни доставки; ефективно, устойчиво и приобщаващо използване на енергия; чисти и конкурентни решения за всички видове транспорт; както и безопасен, устойчив транспорт и услуги за интелигентна мобилност за пътници и стоки.

9. Храна, биоикономика, природни ресурси, земеделие и околна среда 2021-2022

През 2021 г. и 2022 г. се очакват 19 покани в седем различни области в този клъстер, вариращи от биологичното разнообразие и екосистемните услуги до цифровите решения в подкрепа на зелената сделка. Очаква се поканите за първите седем теми да стартират към 15 април с финансиране от почти 900 млн. евро.

10. Европейски иновационни екосистеми 2021-2022

11. Съвместяване и разширяване на участието в научни изследвания 2021-2022

Целта на програмата за разширяване е да увеличи резултатите от научните изследвания в регионите на ЕС, които изостават. За да направи това, Европейската комисия ще започне три направления на действие: засилване на мрежата между изследователи в разширяващите се страни и техните колеги във водещи държави за научноизследователска и развойна дейност; обръщане на изтичането на мозъци и насърчаване на мозъчната циркулация; както и укрепване на Европейското изследователско пространство.

12. Мисии на Хоризонт Европа

13. Основни приложения към Програмата

14. Годишна работна програма за 2021 г. на Европейски съвет по иновации към програма Хоризонт Европа 2021-2027

Ориентиран е към подпомагане на водещи до пробив революционни иновации с потенциал за разширяване на мащаба, които са твърде рискови за частните инвеститори (70% от бюджета са определени за МСП). Ще помага на новаторите да създават пазари на бъдещето, да привличат частно финансиране и да разширяват мащаба на своите фирми.

Пълен пакет програмни документи Хоризонт Европа 2021-2027

Календар на схемите по програма Хоризонт Европа – 2021

Презентация за програма Хоризонт Европа 2021-2027

 


ОП „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020

ОПИК е основният програмен документ на национално ниво, очертаващ помощта за българския бизнес от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. ОПИК 2014-2020 г., като част от изпълнението на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в България според Споразумението за партньорство 2014-2020 г., е тясно свързана с целта за растеж и заетост (Growth and Jobs) и приноса на България за постигането на трите взаимно допълващи се типа растеж според „Европа 2020‖: – интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; – устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; – приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

Общият бюджет на ОПИК 2014 – 2020г. е в размер на 1,27 млрд. евро, като финансирането от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) надхвърля 1,079 млрд. евро (85% от бюджета), а националното съфинансиране се равнява на малко над 191 млн. евро (15% от бюджета).

Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката.