Министър Пулев: Търговията ни с Китай е в пика си – 4.1 млрд. долара за 2022 г.

В активен диалог сме със стратегически инвеститор в производството от Азия, посочи още Пулев на среща с посланик Дун Сяодзюн

През 2022 г. двустранната търговия между България и Китай достига пикова стойност от 4.1 млрд. щ.д. Китайската народна република се нарежда на второ място сред експортните ни партньори извън Европейския съюз, веднага след Турция. Стокообменът между двете страни в периода 2011-2021 г. възлиза на над 25 млрд. щ.д. Това стана ясно по време на среща между министъра на иновациите и растежа Александър Пулев и посланика на Китайската народна република у нас Н. Пр. Дун Сяодзюн.

„Основна политика на Министерството на иновациите и растежа, като ресорното министерство отговарящо за чуждестранните инвестиции, е да развива диалога с приоритетни стратегически партньори. Българската държава води активни разговори с инвеститори от Азия, които виждат у нас както политическа воля, така и подкрепа на всички нива“, каза по време на срещата министър Пулев. По думите му, държавата работи в пълен синхрон от ниво президент, премиер, министрите в кабинета до ниво представителите на местната власт и това е ключово за привличането на инвеститори у нас. Пулев каза още, че България получава редица запитвания от азиатски компании, които искат да използват страната ни като платформа да продават на общия европейски пазар.

На срещата беше обсъдена активната политика на България да създаде предпоставки за привличането на мащабни производства за над 1 млрд. евро с фокус върху автомобилния сегмент и други приоритетни сектори. Министър Пулев запозна посланика на Китай с усилията на България да отключи административен и финансов ресурс за обособяване на индустриални зони, с които да се привлекат големи международни инвеститори, които да бъдат ключови за българската икономика и създаването на работни места.

„Правителството направи решителна и преломна стъпка в тази посока, а именно обособяването на първата по рода си държавна икономическа зона „Доброславци“ с фокус върху сегмент автомобилостроене и свързаните с него индустрии“, каза министърът. Той подчерта, че зоната се намира на 15 км от центъра на столицата, близо до работна ръка и че ще бъде изградена по най-добрите практики, за да отговаря на стандартите на чуждестранните инвеститори за чисто и зелено производство.

Освен обособяването на специализирана икономическа зона, до няколко седмици Министерството на иновациите и растежа по линия на Плана за възстановяване и устойчивост ще стартира процедура за 212 млн. лв. за развитие на вече съществуващите у нас индустриални зони и паркове, стана ясно по време на срещата.

Министър Пулев представи на посланик Сяодзюн и Стартъп визата, която МИР разработи, за да могат чуждестранни предприемачи от страни извън Европейския съюз, да идват в България и да основават и развиват иновативни бизнеси, използващи високи технологии и развиващи научно-изследователска и развойна дейност.

На срещата присъстваха още зам.-министърът на иновациите и растежа Стефан Савов и зам.-изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Христо Етрополски.


Картофопроизводителите ще получат 2 млн. лева за борба с вредителите

Управителният съвет на Държавен фон „Земеделие“ утвърди финансов ресурс от 2 млн. лева за 2023 г. по Схема за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на почвени неприятели по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae)“.

С оглед прилагане на държавната помощ през програмен период 2023 – 2029 г., на 31 март 2023 г. е предприета пренотификация пред ЕК съгласно приложимия от 1 януари 2023 г. Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията. Схемата е със срок на прилагане до 31.12.2029 г., като нотифицирания максимален бюджет за целия период е 15 000 000 лв.

Целта на схемата на държавна помощ е ограничаване на загубите от разпространението на почвени вредители по картофите от сем. Телени червеи (Elateridae) на територията на Р България.

Чрез помощта се компенсират част от разходите на земеделските стопани за закупуване на продукти за растителна защита за контрол на почвения вредител.

Размерът на помощта за борба с неприятели по картофите е до 100 % от разходите по закупуване на продукти за растителна защита за предотвратяване разпространението и унищожаване нашествието от почвени вредители от сем. Телени червеи (Elateridae).

Земеделските стопани могат сами да избират продукта за растителна защита, който да прилагат, като се подпомагат до 100% от стойността му, но не повече от 1 200 лв./ха, с ДДС.

Следва да се има предвид, че когато сумата на заявените средства надхвърля размера на определения годишен бюджет, се определя коефициент на редукция, с който се преизчислява размера на помощта на всеки заявител.

Предстои ДФ „Земеделие“, съвместно с Министерство на земеделието да изготви указания за предоставяне на помощта.


Стопаните могат да кандидатстват по държавната помощ заради войната в Украйна до 13 април

До 13 април 2023 г. земеделските стопани могат да кандидатстват по схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Бюджетът по помощта е в размер на 213 млн. лв. Той се разпределя в следните направления:

• Едри и дребни преживни животни, коне, и пчелни семейства – 102 млн. лв.;

• Плодове и зеленчуци (ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши, вишни, ягоди полски, малини полски, сливи, десертно грозде, домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан и пипер полски, домати оранжерийни, краставици оранжерийни, пипер оранжериен, ягоди оранжерийни, малини оранжерийни, картофи, лук, чесън, моркови, зеле, дини и пъпеши), маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати и марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн – 111 млн. лв.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) припомня, че за улеснение на бенефициерите документи за подпомагане се приемат в общинските служби по земеделие. Стопаните следва да подават заявленията си по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец и по седалището на юридическото лице.

Финансовата подкрепа ще бъде изплатена до 28 април 2023 г.

Максималният размер на финансовата помощ е до 250 000 евро (488 975,50 лв.) на предприятие, чиято дейност е в сектора на първичното производство на селскостопански продукти. При определянето му ще се отчита и подпомагането, което кандидатът е получил по същата схема през 2022 г.

Указанията за прилагане на държавната помощ са публикувани на интернет страницата на ДФЗ.

***********

В сектор „Животновъдство“ определените ставки са:

• млечни крави под селекционен контрол – 230 лв.

• млечни крави – 160 лв.

• млечни крави в планински райони – 160 лв.

• месодайни крави и/или юници – 150 лв.

• месодайни крави под селекционен контрол – 200 лв.

• биволи – 230 лв.;

• овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол – 35 лв.

• овце майки и/или кози майки в планински райони – 27 лв.

• овце майки и/или кози майки, за животните по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3) – 27 лв.

• телета от специализирани месодайни породи – 140 лв.

• телета за угояване – мъжки от 6 до 24 месеца – 70 лв.

Ставката, по която коневъдите ще получават подпомагане за едно животно под селекционен контрол, е в размер на 50 лв.

Размерът на помощта за едно пчелно семейство е 10 лв.

Ставките за плодове и зеленчуци, винени лозя, маслодайна роза, ориз, черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници), салати, марули, бамя, тиквички, култивирани гъби и тютюн са:

• ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши/вишни, ягоди, малини – 1 260 лв./ха;

• сливи и десертно грозде – 1 260 лв./ха;

• домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан – 1 370 лв./ха;

• пипер полски – 1 700 лв./ха;

• картофи, лук, чесън – 1 320 лв./ха;

• моркови, зеле, дини и пъпеши – 1 200 лв./ха;

• домати оранжерийни, пипер оранжериен, краставици оранжерийни:

– за домати оранжерийни, пипер оранжериен, краставици оранжерийни, отглеждани в отопляеми оранжерии – 30 000 лв./ха ;

– за домати оранжерийни, пипер оранжериен, краставици оранжерийни, отглеждани в неотопляеми оранжерии – 3 000 лв./ха ;

• ягоди оранжерийни, малини оранжерийни – 9 500 лв./ха

• винено грозде – 400 лв./ха;

• маслодайна роза – 800 лв./ха;

• ориз – 225 лв./ха;

• черупкови плодове (орехи, бадеми и лешници) – 225 лв./ха;

• салати и марули – 900 лв./ха;

• бамя – 1 000 лв./ха;

• тиквички – 900 лв./ха;

• тютюн – 550 лв./ха.

• култивирани гъби – 7 лв./кв.м.


29 НОВИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТРАМВАИ ЩЕ СЕ ДВИЖАТ ПО ЛИНИИ № 4, 5 И 18 В СОФИЯ

На церемония днес бяха представени новите електрически трамваи за модернизиране на градския транспорт в София, закупени със средства по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.

В трамвайната демонстрация се включиха Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства, Росица Карамфилова, министър на околната среда и водите, кметът на Столична община Йорданка Фандъкова. Гост на събитието беше Агнес Монфре, Ръководител на отдел „България, Унгария и Словения“ в Генерална дирекция „Регионална и градска политика“ на ЕК.

Новите 29 нископодови трамваи ще се експлоатират от „Столичен Електротранспорт“ ЕАД по съществуващи трамвайни линии № 4, 5 и 18 на Столичния градски транспорт. Експлоатацията на електрическите превозни средства ще доведе до подобряване качеството на атмосферния въздух, достъпността и комфорта на пътниците, както и до намаляване на разходите за експлоатация на подвижния състав.

„Целта е ясна – трябва да направим нашите градове по-чисти, а нашите работни места по-екологосъобразни чрез прилагане на иновативни и зелени решения за обществения транспорт. В ход е мащабна трансформация на начина, по който гледаме на транспорта в градовете и вярвам, че днешният проект ни сочи вярната посока за това“ каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той отбеляза, че това е поредният успешен проект, реализиран с европейско финансиране, чийто резултати са видими и осезаеми и допринасят директно за качеството на живот на хората.

Новите трамвайни мотриси са нископодови и климатизирани, с платформа за детски колички и трудноподвижни хора. Превозните средства разполагат със стоп бутон за слизане и звукова сигнализация за незрящи хора. Снабдени са с високоефективна електрическа отоплителна система и две отделни климатични системи – за охлаждане на пътническия салон и на кабината на водача.

„Трябва да сме наясно, че ежедневно десетки хиляди граждани ще ползват по-бърза, качествена и комфортна услуга и едновременно с това всички ще се радваме на ползата от това да живеем в по-здрава и чиста околна среда. Ако това е пътят, нека вървим устойчиво по него“, каза министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова. Тя добави, че устойчивата политика за трайно подобряване качеството на атмосферния въздух е поставила своето начало още в предходния програмен период и продължава в настоящия, и в Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. “.

Агнес Монфре от Генерална дирекция „Регионална и градска политика“ на ЕК даде висока оценка на проекта и отбеляза, че това е пътят към по-зелена и по-интелигентна София, която расте, но не старее и е все по-близо до гражданите.

Доставката на новите нископодови съчленени трамваи е финансирана по проект за подобряване качеството на атмосферния въздух с бенефициент Столична община Инвестицията е в размер на над 117 млн. лв., като над 97 млн. лв. от тях са безвъзмездна финансова помощ, осигурена по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Това е един от трите проекта по ОПОС за общо 145 електрически превозни средства за обществения транспорт в столицата. Очаква се с използването на съвременния екологичен градски транспорт количеството фини прахови частици да намалее с 4,81 тона годишно.


ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА НАСОКИТЕ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ КАНДИДАТИ ПО ПЪРВА ОГРАНИЧЕНА ПОКАНА ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ПРОГРАМА ИНТЕРРЕГ VІ-А БЪЛГАРИЯ – ТУРЦИЯ 2021 – 2027

Насоките за предварително определените кандидати по Първаограничена покана за стратегическо предложение на Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А България – Турция 2021 – 2027 са изменени с Решение на Комитета за наблюдение от 13 март 2023 г.

Ревизираните Насоки можете са публикувани на интернет страницата на програмата, както и по-долу.

Актуализираният срок за подаване на Стратегическо проектно предложение е 23март2023 г., 17:00 ч. българско местно време.

За допълнителна информация можете да се свържете със Съвместния секретариат на Програмата.

Изменение на насоките за кандидатстване


НАГРАДИТЕ REGIOSTARS 2023

Напомняме Ви, че надпреварата за наградите REGIOSTARS 2023 е в ход!

Искаме да Ви насърчим да предложите интересни проекти и тази година за първи път да имаме български победител!

Крайният срок за подаване на предложенията е 31.05.2023 г.

Пълните детайли за участие са публикувани на Интернет портала на ЕК https://ec.europa.eu/regional_policy/projects/regio-stars-awards_en.


Министър Пулев: България и Катар могат да си сътрудничат в киберсигурност, финтех и наносателити

България има голям потенциал за стратегически партньорства с трети страни

България може да стане дигитален хъб в региона и лидер в дигиталната свързаност, посочи Пулев

Общи проекти в областта на киберсигурност, финтех и космическите технологии обсъдиха министърът на иновациите и растежа Александър Пулев и Мохамед бин Али Ал Маннай, министър на информационните и комуникационни технологии на Държавата Катар. Срещата се проведе по време на Петата конференция на ООН относно най-слабо развитите страни (НСРС) в Доха.

Министърът на иновациите и растежа представи възможностите за реализация на общи проекти и партньорства с високотехнологични български компании, научноизследователска и развойна дейност, технологичен трансфер и дигитална свързаност.

Министър Пулев благодари на министър Ал Маннай за доброто сътрудничество между България и Катар в областта на въздушните съобщения, като изтъкна доброто партньорство между пристанищните инфраструктурни компании на двете държави и постави въпроса за ускоряване на подписване на спогодбата в областта на морския транспорт. Министър Ал Маннай помоли министър Пулев България да изпрати текста на спогодбата, за да се предприемат бързи действия за подписването й.

Пулев посочи, че България може да се превърне в регионален хъб от гледна точка на потока на дигитална информация, като страната ни е ключова за преноса й от Азия.  „Има активна подписана декларация с правителството на САЩ, която цели да подобри качеството на дигиталната инфраструктура в България с фокус върху киберсигурност. На ниво държави там сме се обединили около една обща ключова позиция във връзка с 5G сигурността“, изтъкна той.

Двамата министри разговаряха за възможността да бъде подготвен и Меморандум за партньорство, който да насърчи сътрудничеството в приоритетни за България и Катар сфери, свързани с високотехнологични процеси и услуги, развойната дейност и обмен на идеи. Във фокуса на документа ще бъде ускоряване на развитието на иновациите и инвестициите в различни сектори на икономиката, сред които развойна дейност, изкуствен интелект, стратегическо партньорство в дигитална трансформация, 5G свързаност и киберсигурност.

Министър Пулев представи и INSAIT– първия по рода си институт в Източна Европа, който предлага изследвания на световно ниво в областта на компютърните науки, изкуствения интелект и технологиите в България. Създаден в партньорство с два от от водещите технологични университети в света – швейцарските политехники ETH Цюрих и EPFL, Лозана.

Пулев подчерта, че български финтех компании са инвестирали вече в Югоизточна Азия и в Африка, където са създали офиси и наемат местни таланти. „Имаме високотехнологични български компании за наносателити, които си партнират успешно вече с други страни от региона, за да осигурят ранно откриване на природни бедствия, да минимизират икономическото въздействие и да спасяват животи, както и нововъзникващи български компании за карго дронове, които могат да предоставят логистични услуги“, заяви той.


МИР: Отваряме три процедури за общо 525 млн. лв. по новата програма за Наука и иновации до края на 2023 г., първата стартира през март

Общият бюджет на Програмата за научи изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) е 2 млрд. лв. за програмния период 2021-2027 г.

През м. март стартира кандидатстването по процедурата за изграждане на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове за 140 млн. лв. по ПНИИДИТ

До края на годината Министерството на иновациите и растежа ще отвори за кандидатстване три процедури за общо 525 млн. лв. от изцяло новата за България Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) 2021-2027 г. Бюджетът й е 2 млрд. лв. Програмата има за цел да подкрепи връзката между науката и бизнеса, като даде възможност на български компании да работят с модерно оборудване и с водещи изследователи от научните организации и висшите училища. По този начин фирмите ще могат да разширят пазара си и да обновят предлаганите от тях продукти.

Първата процедура от ПНИИДИТ – за изграждане на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове с бюджет 140 млн. лв., ще отвори за кандидатстване м. март. Българските фирми ще могат да работят заедно с изградените през миналия програмен период Центрове за върхови постижения и за компетентност, както и с бъдещата мрежа от цифрови хъбове. Първите ще предоставят лабораториите си за нуждите на компаниите и ще подпомагат процесите по създаване, развитие и тестване на технологии и прототипи. Вторите ще извършват специализирани услуги за бизнеса в областта на дигитализацията, изкуствения интелект и киберсигурността. Мрежата от цифрови хъбове ще помага както на български фирми, така и на дружества от цяла Европа.

През второто полугодие на 2023 г. се отваря за кандидатстване и втората мярка по Програмата, заложена за тази година – ваучерната схема за малки и средни предприятия за внедряване на научни разработки в бизнеса. Тя е с бюджет близо 50 млн. лв. Мярката е за насърчаване сътрудничеството и използване потенциала в Центровете за върхови постижения, Центровете за компетентност, обектите от Националната пътна карта за научна инфраструктура и други научноизследователски организации и висши училища.

Третата процедура по ПНИИДИТ в рамките на 2023 г. е за развитие на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност, изградени по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (2014-2020 г.) с бюджет 336 млн. лв. По тази мярка ще се подкрепят внедряването на технологии, трансферът на знание и скъсяването на пътя от проучванията до иновациите. Ще бъдат финансирани и проекти, получили знака за качество „Печат за високи постижения“ по програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“ на ЕК. Ще се инвестира в индустриални иновационни програми за развитие на технологии, чрез които регионите да станат по-конкурентоспособни и климатично неутрални.

Припомняме, че Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ) 2021-2027 г. бе одобрена в рекордно кратък срок от ЕК – изпратена на 26 октомври и одобрена на 5 декември. Тя е едно от трите направления, чрез които по линия на Министерството на иновациите и растежа от м. февруари до края на годината към бизнеса тръгват над 1.7 млрд. лв. Останалите две са Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и новата програма „Конкурентоспособност и иновациите“ (ПКИП) 2021-2027 г, която е с бюджет 3 млрд. лв.

 

Комуникационни канали на Министерството на иновациите и растежа:

Viber канал:

https://invite.viber.com/g2=AQBMPaRWqZCJH0%2BjMpfSGnQy33dss44TWWQnXKNc%2BCV%2F0JFKvrZWnp0Fh9rBmPYT&lang=bg

Facebook: https://www.facebook.com/people/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%B0/100075900054621/

Instagram: https://www.instagram.com/minnovationbg/

Twitter: https://twitter.com/minnovationbg?lang=bg

LinkedIn:https://www.linkedin.com/company/ministry-of-innovation-and-growth-bulgaria/

YouTube: https://www.youtube.com/@user-bt5ui4ee1n

Подкаст за иновации и растеж: